Христианство в Армении

Вы знаете что делать.

Адмирал Константин Хабенский Анна Елизавета Боярская Генерал Каппель Сергей Безруков Сергей Тимирев Владислав Ветров Софья Анна Ковальчук Михаил Смирнов Егор Вероев Николай Подгурский Олег Фомин Ростислав Огнивцев Анатолий Пашинин Владимир Рыбалтовский Дмитрий Щербина Керенский Виктор Вержбицкий Пепеляев Александр Клюквин Режиссер Сергей Федорович Федор Бондарчук Николай Вурляев в роли императора Авторы сценария: Владимир Валуцкий при участии Зои Кудри Режиссер-постановщикАндрей Кравчук Композиторы: Руслан Муратов Глеб Матвейчук Режиссер монтажа Том Рольф Ведущие продюсеры: Дмитрий Юрков, Николай Попов Продюсеры: Анатолий Максимов, Джаник Файзиев При участии Группа кинокомпаний "СТРАНА" (Михаил Чурбанов, Павел Бабин Елена Флягина) Перевод Главный редактор Елена Пешкина subt@mоsfiIm.ru (С) ООО "КиноВидеоСубтитры" (499) 143-93-84 Мне кажется, они не понимают Сергей Фёдорович. Черное и целом, переходите ее найти. Тридцать лет в лагерях. Женщина присяге врагом революции. Я ищу этого человека, где найти его? АДМИРАЛЪ Напоминаю, упреждение мин не менее семи метров. Вахта, смирно! Ну что? Ваше Благородие, туман. Сигналов с ''Пограничника'' и ''Охотника'' давно не видно. На всякий случай покажите еще раз наши опозновательные. Я у командира дивизиона. Разрешите? Да, что? Всё спокойно, Александр Васильевич. Чаю не желаете? Не откажусь. Это Казанская Божья Матерь, если не ошибаюсь? Софья Федоровна подарила. Еще до свадьбы. Понимаю. А мне вот. Анна Васильевна тоже подарила. На память. Взгляните. Красивая. Красивая. Разрешите? Слушаю. Александр Васильевич! Господа, прошу срочно пройти на мост. Немец, господа. Немец. Наш калибр 210 мм, против 45-ти. Это ''Фридрих Карл''. Вот тебе и ''Пограничник''с "Охотником". Слава Богу, молчат. Проморгли. Экипаж к бою! Огонь на палубе! Экипаж к бою! Всем по местам!

Экипаж к бою! Полный вперёд! Полный вперед! Руби концы! Снаряд! Пли! Так держать! Почему сбавили ход? Машинная! Почему сбавили обороты? Машинная? Почему молчите? Ваше благородие, снаряд. В Машинном отделение пробит трубопровод. Сколько времени на ремонт? Полчаса, не меньше. 15 минут. Александр Васильевич? Через 15 минут нас в решето превратят. Да, знаю это! Мы прекрасная мишень! Почему прекратили. Вы живы? Может, санитаров? В рубку ступайте. Гуров, ты жив? К заряду!

К заряду!!! К орудию! К орудию, я сказал! В ходовую рубку попали! Им теперь не до нас. Александр Васильевич! У немцев повреждена ходовая рубка! Заменить первый и второй орудийные расчеты!

Третий орудийный расчет к орудию главного калибра. Хорошо, что мины сбросили, а не то Виноват! Хорошо, что мины сбросили, а не то бы нам конец! Ваша Благородие, трубопровод починили. Ходовую рубку за час не починишь Резервную пустим Александр Васильевич, нам надо уходить пока есть время. Мины, мины Полный вперед! Телеграф: "На полный" Курс на Пиллау. Здесь наши минные банки! Сергей Николаевич, собери весь офицерский состав на полубаке правого борта. Господа офицеры. Позади немецкая эскадра.

Впереди ''Фридрих Карл''. Путь в базу закрыт. Поэтому. Я не вижу другого выхода, как заманить немцев на мины. Держим курс на Пиллау. На нашу минную банку. Вопросы? Есть вопросы, разрешите. В метре от мин, не пройдем. На своих же минах! Господа. Сами себе могилу вырыли! Прекратите истерику, мичман. Идем на мины. С Богом. На молитву. Головные уборы, долой! Господи, Боже сил! Боже, спасение нашего. Призри в милости и щедротах на смиренныя рабы Твоя И человеколюбно услыши и помилуй нас Врази наши, во еже погубити нас Помози нам, Боже Спасителю наш. И избави нас, славы ради имене Твоего. Да не когда рекут врази наши: Бог оставил есть их, и несть избавляяй и спасаяй их. Но да уведят все языцы, яко Ты Бог наш. И мы людие Твои, под державою Твоею всегда храними яви нам, Господи Ныне и присно и во веки веков! Мина по левому борту! Приготовиться к реверсу. Мина по левому борту! Спокойно, господа. Господи, помилуй. Немец вышел на прямую наводку. Ну, что ж, все в сборе. Обошли мину. Прощайте, братцы. Сейчас он нас прикончит. Сергей Николаевич, дайте приказ приступать к бою. Отставить к бою. Малый вперед! Ложимся на прежний курс. Минную банку прошли. Домой идем, господа. Несите шампанское капитану! Подгурский, возвращайтесь к нам. Свой фант вы уже отработали. Нет! Нет, я обещал достоять до конца игры! Подгурски, я уже заказал для вас шампанское. Нет, нет. Не надо! Господа! Господа, и так знали! А что делать вот этому фанту? Новый мундир! Решайте, Владимир. Выпить рюмку коньяку за победу. Это он сделает с удовольствием. Это точно. Надо что-то посложнее. Пускай кого-нибудь поцелует.

Первого, кто войдет в эту дверь. Только страстно и с чувством! А фант-то ваш, Александр Васильевич!

Повторяю, это не смешно, первым войдет матрос , которому между прочим я заказал бутылку шампанское. Да, в духе военного времени: Адмирал Колчак сзади по-братский поцелуй моряка. Пока он не вошел, я предлагаю продолжить. Итак, что делать этому фанту? Владимир, они ждут. Внимание. Где находится Александр Васильевич? Здесь. Александр Васильевич, меня срочно вызывают в штаб, боюсь не вернуться. вы не проводите мою жену? Так сказать по-соседски, если они не Это Анна Васильевна, моя жена. Пожалуйста! В чем дело, господа? Дело в том, что Александру Васильевичу, только что выпал фант поцеловать первого, кто войдет в эту дверь. А, ясно.. Давай, приступай. Александр Васильевич, просим! Фант, Александр Васильевич! просим. просим. Ну, Анушка, ну. От фанта не отказываются. Александр Васильевич! Прошу замужняя дама, а? Задача это более серьезное, чем долг карту! Дамы и господа, внимание! Заходите к нам. Славушка, иди поиграй. Хорошо, папа. Беги, Беги. Володя,Володя. Посмотри, какой корабль. Я начинаю верить в судьбу, Анна Васильевна. Я сегодня, когда подходил Хелзингфорсу, Почему-то подумал,что Обязательно встречу. Правда? Соничка,ты помнишь наш, внезапный отъезд из Москвы? Вашему отецу было суждено влюбляться. К чему это ты? Слишком уж, хороша твоя соседка. Саша у меня влюбчив, но не так надолго. Каждый раз переживать. Да, я хотела спросить Завтра будет бал у Подгурски, вы придете? Кирилл Федорович, скорей, скорей к нам. Внимание, дамы и господа! Простите, а зачем же непременно, узелки распутывать? Так раньше короли невест выбирали. Я понятия не имею. А вот так. Невесты узелки распутывают, а царь в щелку смотрит. Если кто их дергает конец! Выходит ленивые вы. Потому что, царские жены имеют терпение и выдержку. Это меня бабушка готовила к невесте. Да, Любопытно, любопытно. А простите, но почему же бабушка называла вас Щелковской Казачкой? Так я и есть Щелковская. Наши Казаки на турчанок женились. А моя семья турок. -Да?, -Да. Ну что ж, тогда за турок! С удовольствием! Теперь, папа генерал, да? Контр. Лучше бы не спалось. Капитан мне нравится больше. Контар-адмирал? Ты говоришь? Лучше бы поспать! Больше папа купаться не пойдет. И то, что, я обнаружил, что турки Их гаремное воспитание, просто палец о палец никогда не ударит. К примеру: приходит путник и просит подать ему стаканчик воды. Ну, и что отвечает хозяйка? Вот Иван придет, он тебе и подаст, путник. Клевета. Клевета. Я бы во всяком случае, никогда вам не отказала. Боюсь, Анна Васильева, вы бы выбились из сил. Дело в том, что я очень люблю пить. Я решительно понимаю вас. -Мне вообще кажется, что Вода и война для вас Единственная любимая женщина на всю жизнь. Мне кажется, вы прекрасно знаете, что это не так. Дело уже повернуло до ночи. Мы загуляли Пора расходиться. Кто знает, Анна Васильева, будет ли нам когда-нибудь так хорошо, как сегодня. Спасибо вам, Милый, Александр Васильевич. Идите же, идите. Это сигнал нашего корабля, Анна Васильева. Спокойной ночи. Я уж думала, что-то случилось.. У нас все хорошо? Не совсем. Ты влюбился? Если для тебя это серьезно? Скажи. Но Ты уверен, что это серьезно? Ты уверен? Я не знаю. Я не собираюсь тебе мешать. Мы со Славушкой, мамой уедем, в Петербург. Не надо никуда уезжать. Все будет хорошо, я обещаю. Ты моя жена, Я твой муж. И так будет всегда. Но! милый, Но! Как Славушка? Температуры почти нет. Подождать к обеду? Нет, я на Собрание поеду. Александр Васильевич. Поздравляем за звание! Блестящей карьеры. Нет, я очень хорошо понимаю, что нельзя заставить кого-то любить или ненавидеть против воли. Но, мы совершили обряд венчания. И что? Ты поклялась перед Богом, любить меня ,хранить верность. Хранить верность. Это как? Не ложиться в постель с другим? Отлично понимаешь. Если ты об этом, то я тебе не изменяю. Господи, какой ты еще ребенок! Я не понимаю Что вы крутитесь под ногами? Простите , пожалуйста. Игорь Александрович, сообщили штабу: Задача по добыче завершена. Потерь нет, возращаемся на базу. Благодарим вас за службу, господа. Что ж, господа. Вечер в моей каюте в компании.. Александр Васильевич, рапорт моей команды. Какой рапорт? Пожалуйста, позвольте мне перейти к другому судну. Что вы уходите,Сергей Николаевич? Господин адмирал борьба Радио вылетевший из принца Меликов все на море. Рижкий залив 1916 году,мыс Рагоцем Остановить! Остановить! Машины останавливаются. Бросить якорь. Ваше превосходительство. Да вы. Поступило радио: 'Я пришел с' Славы 'Колчака'. Кабель подключен. Связь Роджер. Мы имеем связи с берега. Осуществляет справа битва! Да. Правая пушка для битвы! Готовимся к битве! Подготовиться. Обсуждение этого капитана крейсер 'Слава' контр-адмирала Колчака. Ситуация является критической. Немцы притисняют нас на правом фланге. Будет ли синхронизировать личные съемки. Площадь 13. Координаты 3500 2200. Снаряд! По-живо! Отметить 18, корректировку 43. Три девятнадцать. Вы слышите? Загрузить! Немцы обещают орудие. Можете ли Вы меня слышите? Немцы обещают орудие! Алло, алло? Здравствуйте, я вас не слышу. Господин сзади, немцы открыли огонь по нам. Сейчас мы целы. Вернитесь к морю! Как вы будете корректировать огонь? Оставайтесь на месте. Проверить ссылку. Вы пострадали? Удивились мы с рапорта его. Чтобы оставить его, кто служил в те дни! Александр Васильевич, в личной ситуации между нами Лично. Ситуация в настоящее время является одним война! Борьбы с врагом Отечества и служить. Да. адмирал Колчак. В ожидании ваших исправлений. Две градации в течение пяти лет. Два градации пять лет! Быстро. Бой! Брат! В атаку! Вперед.

Остановись. Это письмо является кодом Морзе, написал его дома с учебниками. Спасибо, но сегодня мы собрались в последний раз.

Я хотел бы видеть больше. Что случилось? То, что мы согрешили? Анна Васильевна. Не, даже танцевать вместе. Почему, Александр Васильевич? Так как вы любите. До свидания. Александр Васильевич! Дайте мне письмо. Ребенок Аннушка, прогнала его. Старайтесь не быть больным. Ну, давай, малыш, спать. Я действительно устал.-.. В самом деле.. Аннушка, я. Могилев штаб-квартире императора Господарь примет здесь, в парке. Здоровье желаю, Ваше Величество! Здравствуйте, Александр Васильевич. Я много слышал о вашей смелости и мужества, акты Балтика. Действуя в качестве моего полевой задолженности, Ваше Величество. Я призвал к тому, чтобы вы лично объявить о нашем решении. Получаете титул Вице-адмирал, и стал командиром Черноморского флота. Благодарю Вас за доверие, Ваше Величество. Примите его. Пусть вы много страдали, чтобы защитить. Благодарю. Я желаю вам удачи. Разрешаю снять, Отец. Бог с вами, адмирал! 'Вы должны знать, что мы имеем.' Быстро на станцию. Быстрее, пожалуйста. Добрый день. Обязательно Александр Васильевич куплю крем от загара. Крым курорт на практике. Да, солнце не как на Балтике. Вы, Софья Федоровна, он отправился в Севастополь? Господа, желаете чай. Это ваша военно-морского флота. Прошлой ночью, пошел в Михайловский замок и услышал, как дети спорят: Мой День. Не идти. Мой день. Мне вдруг стало настолько легким и четким, как и протирать окно. Все будет, оно уже существует! Исчезнувшие 'моя' и 'ваш". Каждое утро, открываю глаза и улыбаюсь. Я живу Я подожду. Это награда, не наказание. Поскольку против всех законов физики дать вам и вашим расти. И не конец. Предоставить вам чувствовать себя в ваших руках, большой, не круглый, светящийся шар. Это. благодарю, дар, счастье. Это случается. Не смейтесь. Знатю. Я стою на пороге огромного таинственного мира. Давайте смотреть в будущее загадочно, как апостол говорит: во время матовое стекло. Но мы растем Вера, Надежда Любовь. И они наиболее любви. Александр Васильевич, я слышал, что придет в Петрограде. Как скоро? В марте или апреле? Каким-то мне кажется, что еще немного. Ваше Превосходительство Верховный, аварийные радиостанции. На втором в марте император Николай II умер. Власть находится в руках временного правительства. Монархия упала. Временное правительство Что вы думаете? На мой взгляд ничего хорошего для России. Я так думаю. К сожалению для нашей Анна Васильева, революция Поэтому наше будущее. Надвигается темнота. Где наши воды? для ходьбы. Пойди, господин, иди. Господи, что же нам делать? Почему они оставили? Мы должны сделать что-нибудь. Не смейте! Это предательство Родины. Кронщатци, Слушайте мою команду. Опомнитесь! Что такое война? Выясните, с адмирал. Opomnete от Бога, стоп. Господи, спасти себя. Это порядка. Слушай Убийство! Примите, Господь твой Раб. Хайде, хайде. не изоставай.

Севастопол Анушка. Добре, че си вкъщи, събирай багажа. Какво се е случило? Убиха адмирал Непенин. Как са го убили? Загинал ли е? Казах убиха го! Вицеадмирала пребиха с приклади. зверове! Серьожа, моля те, обясни ми. Кого убиха? Господи, какво става! Серьожа, успокой се! Обясни ми. И Подгурски убиха. Николай? Умря в ръцете ми. Нямате право! Какво има? Заповед първа. Петроградският съвет иска всички офицери да предадат оръжието си. С цел предотвратяването на контрареволюционен заговор. Предайте оръжието си, господин адмирал. Заминаваме за Петроград. Как така? Защо заминаваме, Серьожа? Уговорил съм. Почакай! Какво стоиш?! Господин адмирал, настоявам да изпълните заповедта. Марш вън. Чуйте ме, господин адмирал! Марш навън! Да вървим. Добре, ще се разберем на палубата. Дежурният офицер, всички да се строят на палубата. Чакай, Серьожа! Как. Как ще замина, на този адрес идват писмата ми. Чакам писмо. Може ли поне да помогнеш да затворя куфара? Разбира се. Аничка, извинявай! Моля те. Аня, фериботът тръгва след половин час. Ако сега не успеем да го хванем, край с нас. Оръжието! Стройте екипажа. Екипаж, строй се! На кого се подчинявате? Да не би да напълнихте гащите? Има команда "Строй се"! Господа офицери. Вдигнете си оръжието. Виноват. Свободно! За да бъде избегнато кръвопролитието, заповядвам. офицерите да си предадат оръжието. Господин адмирал, вашето оръжие. Господин. Петроград Хей, господарке, хайде с нас. Днес те нямаше вкъщи и аз приех пощата. Три писма, едното от. Благодаря. Севастопол. Странно е, че пощата още идва. Нещо се изморих. След три дни ще бъда в Петроград. Единственото, за което мечтая е да ви видя и чуя гласа ви. Керенски ме вика, не мога да не отида. Казват, че в Питер е опасно. моряците се бунтуват, работниците. Заклали адмирал Непенин с щикове. Поне да те изпратя до гарата? Софи, аз. Ростислав те чака, върви при него. Ще се върнеш ли? Разбира се. Що за глупави мисли!? Война до победен край! Петроград Говори се, че Керенски иска да ти предложи поста военен министър. Ще видим. Да ме бе приел навреме, а той закъснява. в Михайловския замък. С вас разбираме по различен начин войната. Вие със своето нехайно отношение към анархията, разрушихте армията. Унищожихте флота. Не се самозабравяйте! Ако нямам пълномощия за твърдо въвеждане на ред, вашето предложение е неприемливо за мен. Старите порядки в армията за нас също са неприемливи. Аз пръв се заклех. И пръв ще напусна флота. Така открито ще заявя, че сегашното положение е пагубно за Русия. Приемам оставката ви. Имам честта! Война до победния. За контрареволюционни настроения би трябвало да ви арестувам. Но отчитайки старите ви заслуги, ви предлагам да отидете в Америка. Давам ви шанс да продължите войната против Германия. Отзовавате ме от Русия? Американците имат нужда от специалист, способен да подготви десант за превземане на Константинопол. Семейството ми остана в Севастопол. Какво? Да, да, ще се погрижа за тях. Ще помоля съюзниците да ги евакуират при вас, зад граница. Благодаря. Обожаема моя, Ана Василевна. Вие сте моето щастие. Какво ще правя без вас? Заминавам извън Русия. Защо се видяхме? Какви изморени очи имате. Аз ви обичам. Аз. ще ви обичам безкрайно. Простете ми. Сбогом. Александър Василиевич. Зная, че ви има. Севастопол Готов ли си? Поне ме оставете да се помоля. Моли се, щом искаш. Господи, помилуй! Хей, донеси въжето. Да вървим докато им отвлича вниманието. По-бързо. Не можем да го чакаме тук. Стой, на теб говоря! Госпожа Колчак, отворете! Госпожа Колчак, проверка на документите. Разбивай. Прозорците, прозорците разбий! Софи Фьодоровна, английският параход тръгва след час. След една година Транссибирската магистрала Есента на 1918 година Дайте на мен, струва ми се, че. Останете на място. И така, хоп. Толкова сте точен. Е, да пием за нашите желания. Дори за неосъществимите? Та нима това не се случва? Това не сме го очаквали. Извинете, мадам. Михаил Иванович! Ана Василевна! Боже мой. Ама че среща. Не съм ви виждал цяла година. Какво ви поднесе съдбата? Сергей Николаевич. е командирован в Далечния изток и отива да разоръжава Тихоокеанския флот. Сергей Николаевич. значи сега той е властта. Червен комисар. Нямам право да го съдя. Времето е такова. Времето е еднакво за всички. Къде отивате, Михаил Иванич? В Омск. Но нали и там има съветска власт. Няма съветска власт. Там е Колчак. Александър Василич не е в чужбина? Да, Керенски го прати в чужбина, но след болшевишкия преврат той се върна в Русия, за да се бори с болшевиките. Извинете, Ана Василевна, трябва да тръгвам. Довиждане. Може ли. Серьожа? Какво има, Аня? Колчак е в Омск. Събира армия. Ако това е упрек, знаеш, че се съгласих да сътруднича с властите, защото ни позволиха да заминем колкото може по-далеч. от тези безсмислени убийства. В Япония, в Китай. Правя го заради теб, Аничка. В нищо не те упреквам. Вероятно е така. Но аз обичам Александър Василиевич.

В този момент съм длъжна да бъда до него. Разбирам, че това са жестоки думи, но никога не съм преставала да го обичам. Добре. но почакай, почакай. Серьожа. Дай, дай, ще ти помогна. Благодаря. Няма нужда. Какво време настана. война, революции. Сега вече всичко може. Времето няма нищо общо. Да, да. Заспиваш съпруг. Събуждаш се и се оказва, че вече не си. Серьожа! Разбирам, че ти е тежко. Но трябва да бъдеш силен. Ще ме забравиш бързо. Позволи ми това да го реша сам. Сибир. Източният фронт Ноември 1918 година Обещавам и се кълна пред всемогъщия Бог, светото евангелие и животворящия кръст, да бъда верен и неизменно предан на Руската държава като мое Отечество! Обещавам и се заклевам да му служа. като Върховен управител на Русия. Няма да щадя живота си, няма да се увличам по роднинството ни по дружба, ни по враждата, ни по корист, в името и само за възраждането и преуспяването на Руската държава. Заклевам себе си и целувам словата и кръста на своя Спасител.

Здравей, господарке. Госпожо, търсите ли някого? Полейте ми, гълъбче. Вероятно вас. С какво мога да ви помогна? Аз бих искала да ви помогна с нещо.

Милый, Дорогой! Александр Василиевич Разбрах, че не мога да чакам повече. Помните как я мечтала побыть на палубе вашего корабля? Поне с крайчеца на окото да ви видя. Незабелязано, без да преча, да постоим един до друг. И ето сега ми се случва това щастие да бъда съвсем близо до вас. Да се радвам на победите ви. Когато нашите войски вече стихнаха Волга. И ако Господ е рекъл, скоро всички ще видим Москва. И съзнавам, че в това ще има малка частица от моето старание. Поздравляем , генерал, с успешно проведенной операцией. Благодарю, Ваше высочество. Это не только моя заслуга, но и целой армии. Настъплението вдига боевой дух. Чух от съюзниците, че всеки момент техните държави ще признаят вас и вашето правителство за единственото законно в Русия. Какие бы законы мы с вами не писали, их всё равно расстреляют, если мы проиграем эту войну. И сердце заполняет гордость за вас и всички, които се сражават с вас, за възраждащата се Русия. Трябва да продължим настъплението по всички направления. Вашата цел е Уфа. Късмет, Генерал Капел. Бог с вас! От времето, когато се видяхме за последен път, мина повече от година. Разрешете. Ваше Високопревъзходителство! Слушам ви. Пристигна генерал Жанен. Случиха се толкова промени. Как ще ме посрещнете, как ще ме погледнете. Добър ден, генерал Жанен. Дори се страхувам да мисля за това. Но най-много се страхувам да не би моята поява да ви постави в неловка ситуация. Госпожо!

Мосю Жанен, значи Франция и Великобритания са ви дали мандат на Върховен главнокомандващ тук? Вие оставате Върховен управител! Гореща вода, бързо! Не може чужденец да ръководи руската армия! Следващият, хайде по-бързо. Ето тук. Вие ми предлагате да командвам пленените чехи, които охраняват железницата? Това е важен стратегически обект. От днес вие сте командващ на приятелските ни чехословашки войски. Мерси, адмирале. Поздравявам ви, генерал Жанен. Достатъчно ми е да знам, че ви има. И че нищо лошо няма да ви се случи. Понякога да ви виждам отдалеч. Ако знаехте как се боря с изкушението да се приближа до вас и да ви заговоря. Обичам ви, сега по-силно от преди! Ето, колко дни вече пиша това писмо, което никога няма да изпратя. Ваше Високопревъзходителство, добре дошли в нашия град! Позволете ми да ви връча хляб и сол. Гъските спасиха Рим, вие спасихте нашия град. Ваше Високопревъзходителство, приемете я. Добре, че не е крава. Това не го очаквах. Красавица. Благодаря. Оформете я като подарък. Офицери и войници от руската армия, дами и господа, Превзети са Перм, Екатеринбург, Елабуга. Неотдавна генерал Капел, с бой превзе Уфа. Да, само стотина километра ни делят от армията на Деникин. Червените пробиха фронта три места. Първа и Втора армия са разбити. с която ще се съединим и ще продължим към Москва. Вървете! Слушам. И както е казал апостол Павел, нека сега да погледнем в бъдещето като през матово стъкло, гадателно. Но в нас растат Вярата, Надеждата и Любовта. И от тях най-много е любовта! Господ да ни помага. Ще се оправите. Бог е милостив. Носят се слухове за евакуация. Къде ще ги натоварим? Ана Василевна, поговорете с него, там горе, за вагони. Нима червените са тъй близо до Омск? Не чухте ли оръдията? А вагоните не стигат за ранените. Колчак май е забравил за тях. Вие ще му напомните! Вера, това е невъзможно. Пък и не бяхме толкова близки. Не знам. Мен кой ще ме чуе, дори детство нямах, а вие все пак сте дама. Ще ви изслушат и ръка ще ви целунат. Не знам. Не знам как да се държа като спасителка. Ана Василевна, гълъбче. Какво ще ви струва? Госпожици, докараха ранени офицери. От нашите са. Да вървим. Това са въстания даже в дълбокия тил. На фронта е още по-зле. Да не говоря за липсата на боеприпаси и храна. Червените преминаха река Тобол. Да, ало. Това е приемната на Върховния управител. Загубата на Омск е загуба на всичко! Отбраната му ще погуби армията! Съгласен, не може да рискуваме армията. Ваше Високопревъзходителство, решението може да бъде само едно: Да браним Омск с последни сили! Да, правилно. Разбира се. Заклевам се! В Господа наш.

Здравейте. Какво ни плашите? Ако оставим Омск, това ще е катастрофа! Извинете, господа. Току-що идвам от фронта и не успях да се приведа в приличен вид. Разрешете, Александър Василиевич. Лоша новина, господа. Измяна.

Втори украински полк мина на страната на противника и оголи централната част на фронта. Червените наближават Омск. След една-две седмици ще бъдат тук. Това е положението, господа. Вие решавайте, господин Върховен управител. За място на централната власт обявявам Иркутск. Заповядвам евакуация от Омск. Принасяме тази жертва, за да спасим армията за по-нататъшна борба с болшевиките. Къде се буташ. По-бързо! Бързо! Потърпи, потърпи, миличък. Не се блъскай! Ето кабинета на премиера, тоест вашия, господин Пепеляев. Виктор Николаевич, проверете как товарят ранените. Тук ще бъде канцеларията.

А последното купе е за телеграфни преговори. Това тук. Александър Василиевич. Може ли? Какво има? Според мен току що видях Ана Василевна. Александър Василиевич, санитарите вагони са претъпкани, няма къде да ги съберем. Отворете вагона. Нямам пълномощия, мадам. Освободете втория вагон. Но там са търговци и индустриалците. Те платиха. Чухте ли заповедта? Изпълнявай! Товарете ранените. Слушам. Скъпа, Ана Василевна.

В Петроград веднъж допуснах непростима грешка да се разделя с вас, не искам да я повтарям. Ще дойдете ли с мен, заедно. в един вагон. Не зная ще се съгласите ли да бъдете винаги до мен, от сутрин до вечер. Защото аз, защото иначе. не мога без вас! Мила моя, обожаема, Ана Василевна. Франция, Париж 1919 година. "Докога ще отстъпва Върховният управител на Русия?" "Колчак напусна Омск. Губи от болшевиките?" Транссибирската магистрала, 470 км до Иркутск. Честито Рождество. А къде ви е халката? Отдавна я свалих, но вие не сте забелязали. Ана Василевна, трябва да ви кажа. днес написах писмо до Софи Фьодоровна. Моля я за развод. Не зная още колко време ми е отредил Бог, но искам да остана докрай честен с нея. Кажете ми. Ще станете ли моя съпруга? Александър Василиевич, най-накрая сме заедно. Нима това е малко? Ана Василевна, зададох ви конкретен въпрос. Защо мълчите? Така и не вдигнахме тост за Рождеството. Какво става? Гара Нижнеудинск, 450 км. до Иркутск. Мамо виж, чехи. Господи! Честито Рождество. Здравейте. Защо спряхме пак? Чехите задържаха ешалона ни. Гадовете са решили да прекарат първо 20 хиляди вагона с награбено. Може после да ни дойде редът. Дявол знае какво си позволяват! Конвоят на оръжие! Заемете позиция! След мен! Заредете оръжията. Отдръпни се! Майоре, да спираш влака на Главния това е измяна! Адмиралът току-що вдигна на оръжие конвоя. Заповедта е на генерал Жанен. Жанен се подчинява на заповедите на адмирал Колчак Върховния управител на Русия. Господин премиер-министър, в Иркутск има въстание. Там не можем да отидем. Разрешете. Зад нас се движи армията на Капел, и можем да сломим всяка съпротива. Разрешете. Александър Василиевич, телеграма от Кулумзино! Разрешете да вървя. Свободен си. Генералът е в Кулумзино. Идва напряко. Свържете ме бързо с генерал Капел. Армията ви на всяка цена трябва да стигне до Иркутск. Там има въстание. Аз също се движа натам. Изпълнете дълга си с чест! Благодаря. Коня ми! Защо прекратихте стрелбата? Снарядите свършиха. Ваше благородие, свършиха патроните. Вземи от Лошкин. Той също няма. Спокойно миличък. лейтенант Майцековски с челния отряд. Ваше превъзходителство, притискат ни на левия фланг. Нямаме боеприпаси. Свободен сте. Слушам. Какво става с връзката с щаба? Няма връзка. Май е прекъсната. Търсете ги! Какво, какво? Отговорете. Щабът е вече тук. Генерал Оскарович. Как дойдохте? Всичко е под обстрел? Свръзката е повредена. Защо спирате настъплението? Какво настъпление, няма патрони. Сергей Николаевич, получихме телефонограма от Колчак. В Иркутск има въстание. Трябва да освободим града. Там ще се обединим с адмирала. Освен нас никой не може да спаси града. Трябва да настъпваме. Основните сили идат ли? На път са, но докато дойдат тук ще ни избият. Нямаме друг изход. Времето ни е скъпо. Сергей Николаевич, стройте войниците. Господа офицери, войници, братя. Няма откъде да чакаме патрони, пък и дявол ги взел! С нас е Бог, а с Бог и молитва винаги сме били врага, и ще го бием! Да бъде воля Божия, ако ни е писано да умрем, нека да го направим с чест, Или гърдите в ордени, или смърт юнашка! За вярата, за отечеството! Сложи щиковете! Сложи щиковете! Не бива да сте отпред. Вие сте командващ. Къде са музикантите? Бързо музиката! Музиката казах! Музиканти, напред! В строя! Дръжте се! Станете! Стани, на кого говоря! Братя, защо стоите? Хайде, напред! Ама работа, това е жена! Да бягаме. Червените и колчаковците не се уважават. Да го преместим. Един народ сме, православни.

Господ и червените прибира. Иркутск, Генералния щаб на генерал Жанен Тук е щабът на генерал Жанен. Генерале. Здраве желаем!

Разбирам, че сте неспособен да потушите въстанието в Иркутск. Ситуацията е сложна. Осигурете придвижването на ешалона ми до Иркутск! Чехите се отказаха от съюзническите задължения, обявиха неутралитет и се връщат в родината си. Изморени и озлобени са. Адмирале, железницата вече е завладяна от партизаните. В града е блокиран мой гарнизон, трябва да съм там! Червените няма да ви пипнат, ако пътувате за Иркутск. В ешалона има неутрални чешки войски под флага на съюзниците. Съдбата на войниците зависи от това кога ще бъда в Иркутск. Доверете ми се, давам ви думата си на офицер, гарантирам вашата безопасност.

Заповед. До Иркутск ще ме следват само офицерите. Личният състав остава с ешалона в Нижнеудинск. Гара Нижнеудинск, 450 км. до Иркутск. Господин Одинцов, време е.

Господа офицери, качвайте се. Благодаря. Господин адмирал, да не се излиза на гарите от този вагон, моля! Не стойте до прозорците, не предавайте на никого никакви сведения за себе си. Това прилича на арест. Не, г-н адмирал. Работниците по гарите се бунтуват, не трябва да ви виждат. Транссибирската магистрала, 400 км. до Иркутск Да можехме така да пътуваме, пътуваме. Знаете ли, Ана Василевна, никога не съм обичал влаковете. Червените наистина вече са по гарите, минаваме като през минно поле. Както тогава край Пилау. Сергей Николаевич ми разказа. Заповядайте. Благодаря. Да можехме да докараме Капел! Има слух, че чехите разоръжили гарнизона ни в Иркутск. На какво ли се надява адмиралът? Капел измина 2000 км. Четиридесет градуса студ. Знаете ли, той е удивително светла личност. В Иркутск задължително ще ви го представя. С удоволствие ще се запозная с него. Тайгата, брега на река Кан, 375 км. до Иркутск. Отклонихме се с 20 км. Ще форсираме реката. По-бързо. Ускори хода! Не разтегляй строя. Усили хода! Не се разтегляй! Трябва по-горе по течението. Ваше Превъзходителство, ръката. Все пак трябва да преминем реката! Ботушите, ботушите! По-бързо. Не трябва. Оставете, поручик! Не съм болен! Ще вървя пеш да се стопля. Трябва да бързаме! Обуйте ми ботушите! Това е заповед. Изпълнявайте. 320 км. до Иркутск Току-що получих съобщение: Гарнизонът ни в Иркутск е паднал. Капел гордо напредва, трябва да го посрещна там. А, вие, Ана Василевна! Ще бъда с вас, където и да сте. Не спорете с мен. Мила моя Ана. В каква гадна история попаднахте. Защо съдбата е тъй жестока с вас. Бях с вас. Това са най-хубавите дни от живота ми. Но съжалявам за едно. За какво? Така и не можахме да потанцуваме. Обещавам, че на първия бал ще танцуваме до припадък. Извинете. Разрешете. Здравейте. Здравейте. Александър Василиевич, офицерите са тук по ваша заповед. Отдавна не съм танцувал. Няма да се бавя. Гара Зима, 230 км. до Иркутск Спрете, къде тръгнахте? Спрете, почакайте. Къде отивате, господа? Господа. Какво се е случило с вас? Изплашихте се, нали? Защо го изоставяте? Не разбирате ли, че това е предателство? Ана Василевна. Господин адмиралът сам разпусна конвоя. Искаш ли да остана? Не, не искам. И какво ще ми заповядаш да правя? Живей Миша, винаги е по-добре да си жив. Намери Софи и Ростислав, прегърни ги, кажи им. Кажи им нещо. Иркутск, Оперативния щаб на генерал Жанен Така че вашето положение не може да стане по-зле, господин Жанен. Железничарите стачкуват. Решили са да демонтират пътя. Предупреждават. И още. работническият комитет реши да взриви байкалските тунели. Господин. Другарю. Извинете ме. Другарю. Камерад товаришч, хм! Благодаря ви за проявената любезност. А къде ще се денете, господин Жанен, без железницата с вашите чехи? Разбрах ви. Какво искате? Изискваме да предадете Колчак на Политцентъра. Но аз съм длъжен да го охранявам. Добре, щом сте длъжен, значи го охранявайте. Но какво да кажа на работниците, които искат да предадете Колчак? И ще стигнат до саморазправа. Тогава не отговарям и за вашата безопасност. Генерале? По-бързо, хайде! Може би ще се размине, докторе? Няма да се оправи. Имате измръзване на долните крайници. Започнала е гангрена. За съжаление няма да се размине. Какво пък. Започвайте, господа. Ваше превъзходителство, оставете ни. Виноват! Господи, помогни на твоя син да изтърпи нечовешките мъки. Затворете вратата. Бог да е с вас! Гостът с мен, останалите да чакате. Тук е, заповядайте.

Господин Колчак. Какво има? Съберете си вещите. Здравейте. Ние. предаваме ви на местната власт. Каква власт? Иркутския политсъвет. Господин Колчак, съберете си нещата. Госпожа Тимирева! Извинете ме. Господин адмирал! Господин адмирал? Само за секунда, моля ви. Моля да ме извините, имате ли оръжие? Заповядайте. Благодаря. Александър Василич. Не ме докосвайте! Кротко, г-н Пепеляев. Съдът ще реши. Но нали Жанен обеща? Господин Колчак, секунда. Почакайте тук. Аз искам. Какво има? Ана, защо сте тук? Искам да ме арестуват. Госпожа Тимирева, нямаме заповед за ареста ви. На какво основание? На това основание, че съм жена на адмирала. Моля ви, не правете това!

Позволете ми поне веднъж да не ви послушам, Александър Василиевич! Ваше право е. Ваше Превъзходителство. Владимир Оскарович, още един път настоявам. вие да. И аз още веднъж ви казвам. Няма да изоставя армията. Бог е милостив. Господин адмирал, влезте в килията. Господин премиер-министър, заповядайте. Войцеховски. Позволете ми. Превземаме до Иркутск, избиваме червените, освобождаваме адмирала. Приемете командването. Предайте на войниците, че бях предан, обичах родината, обичах и тях. И със своята смърт сред тях го доказвам. Изпълнявайте, приятелю. Слушам. Как можах да падна! Ваше превъзходителство, пред нас е Иркутск. Ускори крачката! Ускори крачката! Чухте ли. Капел е пред Иркутск. Да, да, чух. Вижте. Адмиралът! Но как е побелял! Спрете, госпожо! Заповядано е да не ви пускаме при него. Добре, само за миг, Ана Василевна. Да не ме злепоставите? Здравейте, Ана Василевна. Войската на Капел е пред Иркутск. Скоро ще ни освободят. Любими мой. Миличък. Ще се измъкнем оттук. Дали са им ултиматум. Откъде знаете? От съседната килия пошушнаха. Какво искат? Да ви освободят. Сега тези ще се разбързат. Не! Капел ще успее със сигурност, не може да се случи друго. Анна Василевна, пора.

Вървете. Иркутск. Господин Колчак.

Дойдохме от името на Иркутския революционен комитет, да ви съобщим постановление, отнасящо се до вас. Разбрах, може да не се обременявате с продължението. Имате ли някакви молби, заявления?

Разрешете ми да се сбогувам с жена си, Ана Василевна Тимирева. Това е невъзможно. Нещо друго? Тук ли? Да, тук. Да ви завържем ли очите? А вашите? Благодаря, не, аз така. Искате ли да кажете нещо? Моля ви, предайте на жена ми в Париж, че благославям своя син. Че колко жени имате? Добре, ще предам. Време ли е? Сбогом, адмирале. Сбогом. Прицели се! Вие, тримата, внимателно с вещите, разтоварете шейната. Студено е. Хайде, мърдай. Вкочанили са се. Тримата, домъкнете следващия. Това е някаква поличба странна. Това е като истинско кръщене. Киностудио "Мосфилм" 1964 година Тези ги оставете. А тези не. Да, да, добре. Проверих в картотеката. Наистина е тя. Тридесет години по лагерите. Жена на заклет враг на революцията. Патриотичните ни филми. Сергей Фьодорович, искахте. Здравейте. Не е тя. Не, не, черни и големи. По-големи. И не се знае дали е реабилитирана. Защо ви е да знаете? Извините, Анна Васильевна. Търся такова лице, где я возьму такое лицо? Приготовились к репетиции. Товарищи, праздник окончен. Все, чтобы вернуться в наборе. Местонахождение! Brought перевозки. Мы будем смотреть на это? Хорошо. Не заниматься этой масовкой. Правильно. Репетиция товарищи, по-быстрее. Участники могут войти в фотографию. Так, быстрей, быстрей, быстрей.. Тихо, тишина. Фонограмма! Более живой, веселее, товарищи. Не допустить, чтобы отступить за ее пределами. Сегодня вы можете снимать фотографии, вы свободны. Прекрасен бал. Анна Тимирева. После расстрела адмирала Колчака была осуждена 37 лет в тюрьмах и ссылках. Реабилитирована в марте 1960 г. Умерла в Москве в ночь на 31.01.1975 г. Сергей Тимирев. После ухода Анны возглавил Военно-морские силы. Белой армии на Дальнем Востоке. Эмигрировал в Китай. Служил капитаном рыболовного судна. Умер в Шанхае в 1932 году. Софья Колчак. После бегства из Севастополя жила в Париже. Посвятила жизнь воспитанию сына Умерла в госпитале Лонжюмо в 1956 году Ростислав Колчак. Стал военным. Сражался с немцами в годы Второй мировой войны. Умер в 1965 году в Париже.

АДМИРАЛЪ Полвека не могу принять, Ничем нельзя помочь, И все уходишь ты опять В ту роковую ночь А я осуждена идти, Пока не минет срок, И перепутаны пути Исхоженных дорог. Но если я еще жива, Наперекор судьбе, То только как любовь твоя И память о тебе.

Теги:
предание пятидесятница деяние апостол Фаддей Варфоломей свет Евангилие Армения Библия земля Арарат книга дом Фогарм Иезекииль просветители обращение христианство место начало век проповедь просветитель Патриарх времена царь Тиридатт Аршакуни страна провозглашение религия государство смерть церковь святой видение чудо сын город Вагаршапат Эчмиадзин руки золото молот указ место строительство архитектор форма храм престол иерархия центр группа восток история зарождение организация сомобытность автокефалия догма традиция канон собор вопрос формула слово натура одна семь танство крещение миропамазание покаяние причащение рукоположение брак елеосвящение Айастан нагорье высота море вершина мир озеро Севан площадь климат лето зима союз хайаса ядро народ Урарту племя армены наири процесс часть предание пятидесятница деяние апостол Фаддей Варфоломей свет Евангилие Армения Библия земля Арарат книга дом Фогарм Иезекииль просветители обращение христианство место начало век проповедь просветитель Патриарх времена царь Тиридатт Аршакуни страна провозглашение религия государство смерть церковь святой видение чудо сын

<<< Они бы догадались не засвечивать плёнку.

Сукин сын, изза тебя она изменяет мне. >>>